ДОСТЪПНОСТ, ЕКОЛОГОГИЯ И СЪХРАНЕНА ГРАДСКА СРЕДА
1. Цели.
- Увеличаване броя на местата за паркиране в интензивно застроени райони;
- Осигуряване на достъпност до ключова обществена инфраструктура – паркове, спортни съоръжения, културни средища, централна зона на града;
- Създаване на нови пешеходни пространства в историческия център на Варна;
- Изграждане на печеливша общинска инфраструктура с потенциал за връщане на инвестираните средства и генериране на печалби.
2. Обхват
Програмата предвижда изграждане на подземни паркинги в силно застроени райони на града, в които има трайна тенденция за недостиг на места за паркиране – както за живущите в съответната зона, така и за посетителите и гостите на Варна. Планираният общ брой нови подземни паркоместа възлиза на над 3600 броя, което би имало осезаем положителен ефект.
За сравнение, сумарният текущ капацитет на синята зона е около 7 000 места, които в основния си обем са заети от правоимащите жители и т.н. служебни абонаменти. Това превръща огромна част на града в зони труднодостъпни с автомобил, което има негативно отражение върху икономическата среда и туристическия потенциал на Варна. С оглед подобряване на достъпността концепцията предвижда интегриране на новите паркоместа към синя зона, но със специфичен режим, който подсигурява гарантиран обем места за ползване изключително от туристи и граждани от други райони.
Осигуреният нов капацитет места за паркиране в историческото сърце на Варна би позволил разширяване на съществуващата пешеходна зона посредством затвяряне за коли на някой знакови улици със съхранена архитектура и дух от миналия век, което пряко колерира със стремежа на Варна да поддържа статут на предпочитана туристическа дестинация.
Основният проблем в обхвата на инициативата е липсата на свободни терени във визираните зони, които да бъдат използвани за наземно паркиране. Условно, съоръженията са разделени на три групи – под пътна инфраструктура; под търговските площадки на двата най-големи пазара на Морската столица и под училищни дворове като последната група следва да се разработва по същество единствено след широк обществен дебат поради естествената чувствителност към образователните институции.
Разработката следва да се ползва като идейна платформа за поетапно решаване на проблема с паркирането във важни зони, в обществен и икономически аспект, като същевременно се държи сметка за ефективността на инвестициите. Обществената инфраструктура трябва да решава проблеми на общността, но и да бъде доходоносна, за да не затормозява данъкоплатците с допълнителни разходи, а напротив – да генерира приходи, които да бъдат реинвестирани в градската среда.
Подезмни паркинги под пътната инфраструктура
1) До ЖП гара – 200 места
- Локация: Под съществуващите паркинги за платен престой и терена на кръговото кръстовище
Съоръжението ще увеличи драстично капацитета за паркиране в близост до ЖП Гара, което би било от полза за популяризиране на железопътния транспорт, който е най-екологичния масов транспорт, като същевременно ще се ползва и за паркиране на хората от района;
2) Сточна гара – 400 места
- Локация: Под действащия паркинг за платен престой и съществуващите складови постройки;
- В комбинация с подземния паркинг при ЖП Гара, двете съоръжения биха имали ключова роля в качеството си на буферен паркинг за южната част на Морската градина и пешеходната зона край Морска гара;
- Теренът е изключително подходящ за изграждане на автогара, с което ще се постигне така нужният транспортен хъб – жп гара, автогара, градски транспорт, чийто обръщач е срещу бъдещето съоръжение. По този начин, подземния паркинг ще може да обслужва пристигащия и заминаващ пътникопоток във връзка с междуградските превози;
- Собствеността на територията е държавна и следва да се лобира пред министерски съвет и ресорното министерство;
3) Пред площад „Св.св. Кирил и Методий“ (Катедралата) – 220 места
- Локация: Под пътните платна на булеварда и стоянката на такситата, между двата пешеходни подлеза
- Зоната е ключова за града поради концентрацията на културни обекти;
- Наличието на пешеходни подлези ще обезпечи по-лесна връзка с околните пространства;
4) Под платното на бул. Княз Борис I (в района между сп. Акациите и сп. Делфинариум) акациите) – 800 места
- Локация: Под пътните платна – между пешеходните подлези
- Съоръжението би решило проблема с достъпността до Морската градина в централната и част (между Зоологическата градина и Делфинариума), която бе нарушена след застрояването на паркинг Акациите;
- Наличието на пешеходни подлези ще обезпечи по-лесна връзка с околните паркови пространства;
- Съоръжението ще подпомогнe решаването на проблема с недостига на паркоместа в източната част на кв. Чайка
5) Под платното на бул. Левски (между стадион Варна и парк „Паметника“) – 800 места
- Локация: Под пътните платна – между пешеходните подлези
- Съоръжението би решило проблема с достъпността до Морската градина в северната част (до Пикадили парк и Станчовата алея);
- Паркингът ще бъде от полза за развитието на Стадион Варна, когато и да бъде завършено неговото изграждане
- Наличието на пешеходни подлези ще обезпечи по-лесна връзка с околните пешеходни пространства;
- Съоръжението ще подпомогнe решаването на проблема с недостига на паркоместа в северната част на кв. Чайка
Подземни паркинги под пазарите
1) Пазар „Чаталджа“ – 400 места
2) Пазар „Централен“ („Колхозен“) – 800 места
- Основната цел на тези подземни паркинги следва да бъде посрещане на преките нужди на търговските пространства с оглед осигуряване на удобства за потребителите и превръщане на пазарите звена конкурентни на хипермаркетите като същевременно подпомагат българските производители и дребните търговци;
- Съоръженията имат допълнителен потенциал да решат до голяма степен проблема с недостига на паркоместа в двата района в извънработно време, без да се противопоставят нуждите на посетителите на пазарите и жителите на района.
3. Анализ на състоянието.
Достъпност до важни обществени точки
Достъпността с автомобил до историческия център на Варна и Морската градина е силно ограничена. Пряко следствие на това е ерозиране на туристическия потенциал и общата привлекателност на града, от една страна и ограничаване правата на част от варненци, от друга страна. Основните задачи на подземните паркинги могат да се сведат до три групи:
- Достъпност до историческия център на Варна и всички важни културни и обществени учреждения
- Достъпност до Морската градина на 3 места – Северна част, Централна част, Южна част;
- Достъпност до големите пазари
Ефективност на Синята зона
Опитът за решаване на проблема посредством въвеждане на синя зона е неуспешен поради факта, че основния обем места са заети от автомобили на правoимащи жители и т.н. служебни абонаменти за фирми с офиси в съответния район.
Главният принос на зоните за платен престой е въвеждането на порядък, което е положителна, но недостатъчна промяна. Често се получава така, че дори живеещите в централната и крайморска част на Варна, не могат да намерят места за паркиране, въпреки че имат право на това. Налице е състояние, при което изглежда никой не печели – нито живущите в съответните зони, нито приходящите варненци и гости на града, а още по-малко общинския бюджет. Към това трябва да се добави и наличието на паразитен трафик от автомобили, които обикалят в търсене на места за паркиране. Процес, който генерира вреден шум, запрашаване и изгорели газове.
Пряко отражение на ситуацията са икономическите показатели на Синята зона, приходите от която на практика покриват единствено разходите за нейното съществуване. Излиза така, че безплатното ползване на най-големият паркинг във Варна не носи печалба! Вероятно има резерви в управлението на общинско предприятие, но двата най-големи фактора за ниските икономически показатели са:
- Минималния свободен капацитет за паркиране извън правоимащите;
- Огромения човешки ресурс нужен за контрол поради ограничените възможности за автоматизация на процеса
Индикативната калкулация за разходи по поддръжка на едно място в синя зона възлизат на над 1000 лв. за година*. В такъв случай е оправдано да се зададе въпросът дали при подобна стойност не е по-логично да се инвестира в подземни паркинги. Техните разходите за поддръжка са минимални, благодарение на възможностите за пълна автоматизация на достъпа. При това положение вместо пари за текуща поддръжка, разходваните суми биха представлявали приход, който да покрие началната инвестция и след време да генерира чисти печалби за общината.
* Сумите с които боравим са на база медийни публикации и изказвания на директора на ОП Паркинги и синя зона. Не можем да се ангажираме с точна калкулация, тъй като въпреки изричните писма по закона за достъп до информация, от общинското предприятие отказват да дадат точна справка.
Икономически потенциал
Икономическия потенциал на зоните за платено паркиране е недвусмислен. Ярък пример за това е огромния паркинг на атракционната зона край Морска гара. При капацитет от близо 1000 места и цена за престой 2 пъти по-висока от тази на Синя зона, съоръжението често се радва на 100% запълняемост. Подобен е примерът и с други паркинги в историческия център на града – в т.ч. на Фестивалния и Конгресен Център, на хотел Одесос и т.н. За съжаление генерираните от тези съоръжения средства не влизат в общинския бюджет.
Инвестиционни параметри
От градоустройствена гледна точка, към паркирането да се подходи рационално и стратегически. Изграждането на подземни паркинги ще подобри не само бизнес климата и туристическия капацитет, но може да бъде доходоносна инвестиция в полза на общината. Различните икономически модели показват между 7% и 12% доходност или казано с други думи, възвращаемост на вложените средства за около 8 години. Към това следва да се добави наличието на нисколихвени инвестиционни инструменти, от които могат да се ползват общините при изграждане на обществена инфраструктура.
Трябва да се отчете факта, че подобни съоръжения са с експлоатационен срок от 100 години. Време, в което цената на услугата за платен престой единствено ще повишава своята стойност. Т.е. това могат да бъдат приходи за поколения варненци. Предвид естествените инфлационни процеси, една дълготрайна инвестиция в инфраструктура не само би съхранила стойността на вложените средства, но също така е реалистично да се очаква, че през годините доходността в номинално изражение би се увеличила.
Естествено, може да се избере и концесионен подход, при който на практика общината не би вложила никакви средства, но трябва да се има предвид и че ще бъде изпусната сериозна възможност за реализиране на печалби.
Благомир Коцев
Кандидат за кмет на Варна
ПП „Продължаваме промяната“
