AЛТЕРНАТИВА НА ХИПЕРМАРКЕТИТЕ И TЕРИТОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРОДУКТИ
1. Цели
- Стимулиране потреблението на български храни;
- Създаване на потребителска алтернатива на хипермаркетите;
- Подпомагане на местното производство и търговията на дребно;
- Гарантиране на удобен достъп на гражданите до качествени продукти на конкурентни цени.
2. Обхват
Програмата предвижда пълна реновация на двата най-големи пазара в града – „Колхозен“ и „Чаталджа“. Концепцията до голяма степен се придържа към принципите на проектиране на хипермаркети, но залага на отделни търговски субекти, профилирани в продуктите, които предлагат. Отличителните характеристики са следните:
- Подземни паркинги под цялата площ на пазарите;
- Свързаност между паркинга и търговската площ чрез подвижни пътеки и асансьори;
- Зони за пазарски колички;
- Отделен достъп за зареждане на търговските обекти и съответно товарни рампи, които да обезпечават безпроблемно захранване с продукти в работно време;
- Пълно покриване на търговската площ с лека конструкция (тип ферма);
- Автоматични системи за естествена вентилация чрез отваряеми сегменти;
- Естествена светлина посредством прозрачни покривни елементи;
- Снабдяване на цялата търговска площ с ток, вода, канализация и интернет чрез системи за „двоен под“, които позволяват неограничено пре-аранжиране на щандовете според променящите се нужди на наемателите;
- Работа на принципа на „открити щандове“;
- Подробно зониране по типове продукти;
- Интеграция на системи за видеонаблюдение, безопасност и контрол на достъпа.
Като алтернатива на подземните паркинги може да се избере наземен вариант, при който търговските площи се изграждат на горното ниво. Предимствата на този тип проектиране са по-ниската себестойност на строителните дейности, по-добрата панорама около търговските площ и достъпа до по-свеж въздух. Чисто градоустройствено обаче това трябва да се съобрази с околните сгради.
След изграждане на двата пазара от нов тип, същият подход предвиждаме да се мултиплицира и на други пазари в града. По-специално разглеждаме възможностите за такива съоръжения в районите Младост, Аспарухово и Владиславово. В първите два на практика няма действащи пазари и въпреки, че новата концепция предлага удобство за посещение с автомобил, изобщо не е без значение дали потребителят ще пътува 1 или 5 километра. Това важи с особена сила за жителите на Аспарухово, които освен дистанцията следва да преодоляват и Аспарухов мост, на който често се формират тежки задръствания поради пътни инциденти или заради едновременна концентрация на градски и междуградски трафик. По-големите дистанции, освен допълнителни разходи, причиняват и излишно замърсяване на градската среда.
3. Анализ на състоянието
Едва ли са много хората, които си дават сметка, че посредством собствеността и управлението на пазарите, общината е най-големият държател обекти за търговия на дребно. За съжаление обаче пазарите бавно замират и от градски средища за хранителни продукти, постепенно придобиват характер на тясно квартални локации, посещавани регулярно единствено от живущите на пешеходно разстояние. Нерадостната перспектива е плод на над 30 годишно лошо стопанисване, липса на визия за развитие и отсъствие на целеви инвестиции от стран на общината. Време, в което в страната постепенно навлязоха хипермаркетите, които с по-добре организирана услуга изместват потребителските навици в своя полза.
Общината е длъжник на пазарите и на варненци!
Към днешна дата варненските пазари приличат повече на азиатски тържища, отколкото на европейските аналози, които бихме искали да са. Налице е странна комбинация от открити щандове, закрити части, обособени алуминеви бараки, липса на уаказтелни табели, трудна достъпност за потрбители и търговци, нарушена хигиена, неразвитеа комунална инфраструктура.
По всичко личи, че пазарите губят конкурентната битка, а основните причини за това са няколко:
- Лоша достъпност с автомобил
- Липса на опция за локално ползване на пазарска количка
- Пряко излагане на външни атмосферни условия
- Многоточково разплащане
Хипермаркетите изместват пазарите!
В същото време обективният анализ показва, че продуктите, които могат да се закупят от пазарите се отличават със следните характеристики:
- Произход от изключително български производители в т.ч. малки ферми, мандри и земеделски стопани;
- По-ниски цени при аналогично качество;
- По-качествени продукти с по-ниско съдържание на небиологични съставки, пестициди, остатъци от медикаменти и т.н.
Настоящата ситуация на занижаващ се потребителски интерес е пагубна и за гражданите, и за дребните търговци. Варненци са губещи, защото се отдалечават от качествената храна произведена в България и доставена на справедливи цени. Губещи са и малките производители и търговци на дребно, тъй като постоянно свиващото се потребление води до бавно изчезване на техния поминък.
Губещи са потребители, малките фермери и дребните търговци
За сравнение, ако един пазар дава препитание на 150 дребни търговци и техните семейства, то броят продавачи в хипермаркет с аналогичен стокооборот е 5 пъти по-малък. В допълнение, операторите на отделни сергии са профилирани в конкретни продукти, което предполага много по-прецизен подбор, какъвто няма как да се случи в хипермаркети. При тях се търгува на национално ниво, зарежда се от целия свят, стоките често пътуват хиялди километри, докато стигнат логистичен център, от който се разпределят по отделните обекти. В този процес няма място за микромениджмънт, а се залага на едрови отстъпки и мощна система на снабдяване. Към всичко това следва да се добави да генерирането на огромен въглероден отпечатък, но предвид факта, че борбата с глобалните екологични проблеми е предмет на национални и международни политики, за нуждите на тази програма, няма да се спираме подробно на проблема.
Пазарите предлагат повече български продукти от малки производители
Дребните търговци приоритетно работят с дребни стопани и дребни производители, тъй като за търговия с по-големи субекти следва да се закупуват сериозни количества, които не биха могли да се реализират на малък обект. Точно обратната е причината хипермаркетите да не работят с малки фермери и производители – те няма как да захранят тяхното национално потребление, което пък изисква повсеместно зареждане с унифицирани продукти. Т.е. хипермаркетите нямат нужда от малките производители, докато търговците на пазарите трудно биха оцелели без тях.
Налице е ситуация, при която потребителите купуват по-скъпо (на база съотношение цена / качество, а не задължително в абсолютни стойности) при това продукти с преобладаващо не-български произход, в които е вложен значителен разход за транспорт и които често са произведени по крайно индустриален метод за разлика от по-биологичните подходи в малките стопанства. Предпоставка за това, на пръв поглед нелогично статукво, е удобството и бързината, на които залагат хипермаркетите.
Хипермаркетите побеждават с удобство
В условията на интензивна градска среда хората са принудени да избират по-добре ориентирани към клиенти търговски обекти. За това има съвсем обективно предпоставки – семействата пазаруват по-рядко, а това предполага по-големи количества продукти, които да обезпечат трапезата за по-дълъг период от време. Това налага необходимост от адекватна инфраструктура за паркиране на личен автомобил в обхвата на обекта, а така също удобна количка за пренасяне на продуктите до превозното средство.
4. Предпоставки за инвестиции
Вместо да се променят вече наложени потребителски практики, общината не само може, но и е длъжна да изгради инфраструктура, която да е адекватна и конкурентна на настоящите условия. Причините за спешната нужда от действия са няколко:
- Стопанска отговорност
Пазарите са общинска собственост и тяхното ефективно икономическо развитие е задължение на общината. В случай, че те продължат да бъдат измествани като търговски субекти от хипермаркетите, вероятно няма да е далеч времето, когато ще спрат да носят печалби и ще бъдат определени като обекти с отпаднала необходимост. При това положение не е нужна много фантазия, за да си представим как някой „загрижен“ общински функционер предлага да бъдат продадени за застрояване.
Няма да е пресилено да заключим, че е настъпило време разделно, в което или пазарите отново ще се превърнат в печеливша общинска собственост, или ще бъдат изоставени на бавен, но неизбежен фалит.
- Отговорност към гражданите
За всички е ясно, че пазарите дават алтернатива на потребителите в ценови план, но и по отношение качество, произход и производствени практики при добиване на съответните продукти. В този смисъл, занемарявянето на пазарите е посегателство върху правото на гражданите на избор, а също така правото на достъп до по-екологично продукти.
- Отговорност към малките производители и дребните търговци
За съжаление малките производители нямат капацитет, който да им позволи да отговорят на изискванията на хипермаркетите. Без пазарите в големите градове те са обречени на свито потребление и постепенно превръщане на препитанието им в непривлекателно занимание за по-младите поколения. В перспектива това ще доведе до пълната асимилация на тяхната пазарна ниша от масовото прозиводство и големите търговски вериги.
5. Текущи икономически показатели
Относно текущото финансово здраве на пазарите във Варна е достатъчно да се посочи, че за последната година е регистрирана скромната печалба от 100 хиляди лева. Това е резултат, който е приемлив за квартална бакалия, но не и за общинско предприятие, което управлява 25 000 кв. м. търговски площи на комуникативни места, утвърдени в потребителските навици на гражданите. Казано с други думи излиза, че се реализира годишна печалба от 4 лв. на кв.м. Състоянието е меко казано тревожно и може да се определи като предвестник на бъдеща несъстоятелност. Всяко нормално дружество, чиято печалба e в размер по-малък от 1% от управлявания капитал би трябвало да бъде подложено на пълен одит и ревизия.
Проблемите са натрупвани през годините без да се предприемат каквито и да било мерки. Очевидна е нужда от въвеждане на нова и конкурентна концепция, която да е ориентирана към новите потребителски стандарти. В същото време обаче е обосновано да се допусне, че е налице устойчива безстопанственост и вероятни управленски практики в ущърб на обществения интерес и търговските печалби на общинското предприятие.
6. Индикативни инвстиционни бюджети за генерална модернизация
Индикативните инвестиционни бюджети за изграждане на пазари от нов вид са, както следва:
- пазар „Чаталджа“ – 12 млн. лева
- пазар „Колхозен“ (Централен) – 30 млн. лева
Следва да се отбележат няколко важни аспекта:
- Паркингите за посетители ще бъдат ползвани извън работно време от живущите в съответния квартал като част от правата им за паркиране в прилежащата зона;
- При правилен мениджмънт самите инвестиции могат да бъдат изплатени за срок от 10 години, което ги превръща в доходоносно начинание, а не пореден общински разход;
- Градивното развитие на пазарите ще създаде повече работни места и благоприятен климат за местни дребни търговци, от което следват повече приходи от данъци в общинския бюджет.